Тест на новата Dacia Duster: Достъпна функционалност

Симпатиите ми към румънското подразделение на френско японския концерн Renault-Nissan не са тайна за никого - и сме да твърдя, че са напълно заслужени. В епоха, в която наистина достъпни нови автомобили на практика вече няма, а дори най-елементарните базови модели се продават на баснословни цени спрямо това, което бяхме свикнали да приемаме за нормално само допреди 3-4 години, съотношението цена-качества става все по-важно, особено в най-масовите сегменти от пазара. Към момента поне на европейския континент няма друга марка, чиято гама да предлага толкова добро съотношение цена-качества, както Dacia. Другите шампиони в това отношение са Skoda, но техните автомобили все повече се доближават по цени до тези на Volkswagen, така че при тях по-скоро можем да наблягаме на забележителния комплекс от качества, отколкото върху наистина изгодни цени. Ако търсите изгоден нов автомобил, изборът ви става все по-ограничен, а като видите какво получавате срещу на пръв поглед сравнително поносима цена, в много случаи може да се хванете за главата - и то съвсем не от радост или от въодушевление. Моделите на Dacia до днес доказват нагледно, че човек се нуждае от малко, за да се наслаждава на свободата, която осигурява автомобила в ролята си на средство за лична мобилност, както и че тази своботда не е задължително да струва непосилно много. Duster, който от 2010 година играе ролята на флагман в гамата на Dacia, е особено красноречив пример в подкрепа на горната теза, защото той може почти всичко, а струва колкото средно добре оборудван модел от малкия клас. А на цената на средно добре и скромно моторизиран модел от малкия клас в лицето на Duster получавате SUV с дължина над 4,30 метра с просторен салон, добро оборудване, възможност за поръчване на двойно предаване и ходова част, която се справя еднакво добре с лоши пътища и бързо шофиране по магистрала или пътища с много завои. Така беше още когато моделът излезе на пазара през 2010 година и когато дизелов Duster с 4х4 и дизелов двигател струваше към 35-36 000 лева, така e и при третото поколение на модела, при което версията 1.2 бензин с 4х4 започва от 47 790 лв.

Всъщност, новият модел е станал по-добър от своя предшественик в почти всяко възможно отношение - ако трябва да бъде съвсем откровен, за мен единственият му реален недостатък е отказът на Dacia от дизеловия 1,5-литров двигател dCi 115, който с огромна преднина беше най-сполучливата опция за задвижване при предишните две издания на модела, особено в комбинация с двойно предаване. Истината е, че ако гледаме на нещата от гледна точка на експлоатационни разходи, вариантът Eco-G 100, който работи на бензин и пропан-бутан и има автономен пробег над 1000 километра с едно пълно зареждане на двата си резервоара, е абсолютно безкомпромисно предложение в сегмента и е икономически по-изгоден дори от излезлия в пенсия дизел. Но ако говорим за съчетанието от тяга, динамика, разход на гориво и дълговечност, добрият стар дизел със 115 к.с., който при добра поддръжка в много случаи достига безпроблемно пробег от 400-500 хиляди километра, наистина ще ни липсва - с късите динамични предавки на шестстепенната предавателна кутия той осигуряваше не само превъзходно ускорение, но и умело поддържаше високи скорости по магистрала, а разходът на гориво дори при откровени издевателства от страна на водача трудно надвишаваше седем на сто, а през повечето време се движеше около и дори под 6,0 л/100 км. Пределно ясно е, че дизелът е отпаднал от гамата не защото инженерите на Renault-Nissan са решили така, а защото това е част от тенденция през последните години, налагана от затягащите се екологични мерки от страна на ЕС. При наследника - трицилиндров бензинов мотор с работен обем 1,2 литра и мощност 130 к.с., разходът се движи между 7,5 и 10,5 на сто, а тягата далеч не е толкова убедителна. Иначе при по-ниски скорости на движение късите предавки на трансмисията отново осигуряват приятна пъргавина. Настройката на трансмисията както и досега е от помощ и при шофиране в пресечен терен с активирано двойно предаване, където както и досега Duster както и досега показва сериозен потенциал за справяне с трудни ситуации, без разбира се да претендира за конкуренция с изявените класически всъдеходи. Третият вариант за задвижване е хибридният модел със 140 к.с., който съчетава 1,6-литров атмосферен бензинов мотор и електрически двигател и е единственият вариант в гамата, който се комбинира с автоматична трансмисия.

Нещо, което много ми допада при новия Duster, е интериорното обзавеждане. Салонът е станал с една идея по-просторен спрямо предходното издание, особено що се отнася до свободното пространство на втория ред седалки. Позицията на водача зад волана е чудесно издържана от ергономична гледна точка - всички функции се управляват с лекота, видимостта е отлична, а реглажът на седалката и волана позволяват на хора с почти всякаква физика бързо да се почувстват като у дома си. Оборудването е функционално, като включва практически всичко, което би ви било наистина полезно във всекидневието, без да има претенциите, че ще ви глези. За разлика от предшественика, тук има две върхови нива, всяко с различна насоченост - ориентираното повече към приключенския дух Extreme с характерните акценти в бронзов цвят, и насоченото по-скоро към комфорта и технологиите Journey. Материалите са семпли, но създават усещане за солидност, като повечето от тях в допълнение към това са лесни за почистване и устойчиви на замърсяване и други външни влияния.

На пътя новият модел демонстрира характер, много сходен с този на предишното издание на модела - управлението е достатъчно отзивчиво и прецизно, дава добра обратна връзка за контакта на предните колела с пътя и е добър помощник при по-спортен стил на каране. Ходовата част се справя отлично с всякакъв тип настилка и всякакво състояние на пътищата, като същевременно преодолява неравностите доста рафинирано и без никакви излишни колебания на каросерията. Стабилността също е много по-добра, отколкото човек инстинктивно очаква от автомобил като този. Нещо, което се усеща като осезаемо подобрение спрямо преди, е шумоизолацията на купето - сега на борда на Duster е значително по-тихо, отколкото беше в предишния модел, особено по магистрала.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Новият Duster не е толкова евтин, колкото беше моделът преди години, но от гледна точка на оборудване реално не е поскъпнал спрямо предшественика си и продължава да предлага недостижимо за конкурентите съотношение цена-качества. Моделът е станал по-тих, по-комфортен и още по-функционален, а възможностите за допълнително оборудване и индивидуализация са разширени. Високият клиренс и специфичните настройки на ходовата част продължават да гарантират радващо ниво на независимост от състоянието на пътната мрежа в комбинация с много добра управляемост и безупречна стабилност. Вариантът TCe 130 4x4 демонстрира отлично сцепление и впечатляващо поведение извън пътя, но новият трицилиндров бензинов мотор не може да се мери с дизеловия мотор на своя предшественик нито като тяга, нито като разход на гориво - това е може би и единственото нещо, в което новият Duster отстъпва на предишния модел. От гледна точка на експлоатационни разходи, вариантът на бензин и пропан-бутан Eco-G 100 е особено интересна алтернатива за тези, които пътуват много.