Тест на Hyundai IONIQ 5 N: Гръм от ясно небе

Признавам си съвсем чистосърдечно, че идеята за расов спортен електрически автомобил продължаваше да ми звучи най-малкото спорно дори когато дойде дългоочакваната сутрин, в която получих дългоочаквания шанс да прекарам цял ден в компанията на Hyundai IONIQ 5 N. Електромобилите с всички свои конструктивни предимства и недостатъци на този етап чисто и просто са доста далеч от идеята за истински спортен автомобил, най-вече заради огромното тегло, което неминуемо следва от тежките им батерии. И не е само това - липсата на автентичен звук звук, мигновеното, но не винаги еднакво и трудно за управление и предвиждане ускорение, потенциалните проблеми при пътното поведение и спирането на толкова тежка машина, както и някак дразнещо оптимистично описваните мощности на дадени модели, които хипотетично касаят техните електродвигатели, но не и реалната изходна мощност на батерията, ме карат силно да се съмнявам доколко "спортен" може да бъде един електромобил, ако не броим всепризнатото им бързо ускорение заради наличния веднага висок въртящ момент. Още повече че и тези фамозни ускорения са възможни в най-добрата си форма единствено при условие, че се покриват десетки фактори, касаещи външна температура, температура и заряд на батерията и какво ли още не - когато един електромобил ви обещава, примерно 1000 конски сили и 2,5 секунди време за ускорение от място до сто километра в час, горещо ви препоръчвам да прочетете с малките букви какво е необходимо да се случи, за да бъдат възможни тези цифри в реалния живот, при това еднократно или двукратно и незадължително с опция за моментално повторение. Ето обаче, че дойде именно този горещ августовски ден, когато доста от вижданията ми по темата се промениха безвъзвратно...

Не мога да отрека и факта, че спортното подразделение на Hyundai е една от големите изненади за мен през последното десетилетие, що се касае до случващото се в автомобилния свят. Новосформираната дивизия за спортни машини беше направена с такъв ентусиазъм от страна на корейците, че просто нямаше как нещата да не се получат, особено предвид почти неограничените средства, вложени в проекта. Огромно желание, солидни инвестиции, привличане на едни от най-добрите специалисти в световен мащаб в областта на спортните автомобили, голяма част от които идващи не от къде да е, а от BMW M GmbH и всичко това съчетано с типичния за източните философия почти маниакален интерес към най-малките детайли. Досега няма N модел на Hyundai, който да не е впечатлил публиката и специалистите. Може би точно затова и няма нищо учудващо, че първият истински, ама съвсем истински спортен електромобил на пранетата идва именно от тук. Не ме разбирайте погрешно, модели като Porsche Taycan или Audi RS e-tron също са супер мощни, супер способни на пътя и дори на пистата, но са повече ултра-бързи автомобили за път, откколкото чистокръвни спортни модели по своя замисъл. А Hyundai IONIQ 5 N е най-класически хот хеч, само че на ток... При това е толкова брутален, че може да накара и опитни пилоти да се изпотят...

Казвайки, че това тук е истински спортен автомобил, имам предвид всички свързани с въпросното понятие фактори. Подчертавам - не кола за перчене и разходки, не средство за показване на мускули, не уголемител или удължител на липсващи или недостатъчни телесни или душевни елементи, а спортен автомобил за спортно каране, който буди уважение и дори респект. Защото с един истински спортен автомобил ако не карате разумно, е твърде вероятно да излетите от пътя и да се пребиете. И ще сте си виновни вие, а не автомобила. Това е модел за хора, които знаят как се кара и които могат да оценят както собствените си граници, така и тези на автомобила и на моментната ситуация. 650 конски сили и 740 нютонметра може би звучат впечатляващо, но на живо това, което се случва при първото по-сериозно натискане на тяговия педал на корейския спортист надминава практически всичко, което можете да очаквате. Защото зад ефектната външност на IONIQ 5, към чийто странен характер, напомнящ за кола от бъдещето, сътворена някъде преди две или три десетилетия, са прибавени автентични и напълно функционални спортни детайли като големи джанти и гуми, огромни спирачки, спойлери, дифизьор и допълнителни отвори за охлаждане на спирачките, се крие характер на безкомпромисен спортист. Има възможност за настройване на практически всички отговорни за задвижването и пътното поведение на автомобила компоненти, както и цял куп предварително конфигурирани режими за всякакви ситуации. Има и режим дрифт, който, нека се изразя така, напълно отговаря на наименованието си и с подходящ човек зад волана може да постига неща, от които да ви се завие свят - буквално и преносно. Има и launch control. Има и режим за писта. И всичко работи като в спортна, дори по-точно като в състезателна машина. Всичко се случва прецизно, остро, премерено до последния милиметър и последната милисекунда. Управлението на автомобила и поведението на тежащия над два тона модела е типично за машина с двойно предаване - недозавиване почти липсва, презавиване също, освен ако е изкуствено предизвикано. При достигане на граничен режим автомобилът леко се плъзга по външната допирателна на завоя с четирите колела, с контролирано занасяне на задницата, което се контрира бързо и точно благодарение на острия като бръснач волан.

Дозирането на спирачното усилие и работата на самите спирачки буквално ви карат да забравите за високото тегло на автомобила, което е неописуемо трудно за постигане от техническа гледна точка. Абсолютно същото важи и за поведението на колата в бързи завои, дори когато траекториите са много остри - управляемостта може да не е като на картинг, но със сигурност е съпоставима с тази на спортен автомобил, тежащ с около един тон по-малко. Ускорението е толкова брутално на моменти, че изисква известна настройка на сетивата, за да можете да го възприемате правилно и без странични ефекти върху различните системи в организма ви. И ако някой ви каже, че чувството при ускорение е толкова автентично заради изкуствено генерирания звук, наподобяващ на ДВГ с голям работен обем, ще бъде прав само отчасти. Защото не само наличието на звук е важно - решаващо тук е цялоството чувство, което ви дава автомобила, а то е неописуемо. За разлика от повечето електромобили, които се ускоряват бързо, но достигайки огромни обороти от страна на електрическите двигатели, тук имаме дори симулация на превключване на предавки. Да - при пълна газ ускорението се случва със съвсем кратки, траещи милисекунди прекъсвания на тягата, със симулации на превключване, носещи със себе си дори съвсем истински присецвания и последващ нов прилив на тяга, сравним с изстрелване с катапулт. Цялата тази феерия от усещания продължава във всички работни режими на задвижването, при всякакви скорости, тягате не отслабва дори над 160 километра в час. Реалният пробег дори при суперспортен стил на каране е поне триста километра - в моя случай 250 км предимно наистина спортно шофиране, и оставащи 85 км при връщане на автомобила.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Hyundai IONIQ 5 N доказва нагледно, че идеята за електрически спортен автомобил е напълно осъществима. Този автомобил не просто изглежда интересно и създава силни емоции при шофиране - той се ускорява с бруталността на суперспортен автомобил и се управлява във всеки един момент с прецизността на професионална състезателна машина. Управление, ходова част, спирачки, задвижване - всичко тук е създадено с идеята за постигане на максимална бързина и прецизност както на пътя, така и на пистата. Фактът, че автомобилът се ускорява под съпровода не само на добре композиран изкуствен звук, но и с леки прекъсвания на тягата като при превключване на трансмисия, прави изживяването абсолютно съвършено. Респект!